Спомени...
Липсва ми гласът ти,
който нежно ми шепти:
"Завинаги ще те обичам,
обичай ме и ти!"
Липсват ми моментите щастливи
и изпълнени с усмивки и със смях.
Липсват ми и часовете тъй красиви,
лъхащи на сладък грях.
Обещахме си много неща,
ала на малко устояхме.
Накрая останах сама
със спомена за онова, което бяхме.
Може и да те предадох,
може и да съжалявам,
но едно обещание спазих
и то е да не те забравям.
Снимките ти в огъня горяха
заедно с любовните писма,
ала спомените ми не избледняха...
не изсъхна и последната сълза.
Винаги съм вярвала,че мога
от сърцето си да те изтръгна,
дори молех се със злоба
образа ти да обгърна.
Вярвах, че няма да боли,
когато покрай тебе подминавам,
но от любовта на две души
накрая само болката остава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
продължавай все така 
