Спомени...години...
Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме
преди години....преди много време.
Сега сма тихи...Е, не много тихи,
защото лудостта в нас още дреме...
Онази лудост – да сме лудо живи,
и лудо влюбени, и всеотдайни...
незнаещи били ли сме щастливи,
но знаещи, че искаме го тайно....
И затова годините предишни,
когато в сладък спомен се превърнат,
в албума си поставяме го скришно
с надежда лудостта ни да се върне...
Да, може би той прави ни щастливи,
и лудо влюбени, и непокорни...
Защото с него чувстваме се живи
и всичко изживяваме повторно...
2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
...
