finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Sep 15, 2016, 6:01 PM

Спомени...години...

  Poetry
1.4K 1 4

 

Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме
преди години....преди много време.
Сега сма тихи...Е, не много тихи,
защото лудостта в нас още дреме...
Онази лудост – да сме лудо живи,
и лудо влюбени, и всеотдайни...
незнаещи били ли сме щастливи,
но знаещи, че искаме го тайно....
И затова годините предишни, 
когато в сладък спомен се превърнат,
в албума си поставяме го скришно
с надежда лудостта ни да се върне...
Да, може би той прави ни щастливи,
и лудо влюбени, и непокорни...
Защото с него чувстваме се живи
и всичко изживяваме повторно...

2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0