Sep 15, 2016, 6:01 PM

Спомени...години...

  Poetry
1.4K 1 4

 

Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме
преди години....преди много време.
Сега сма тихи...Е, не много тихи,
защото лудостта в нас още дреме...
Онази лудост – да сме лудо живи,
и лудо влюбени, и всеотдайни...
незнаещи били ли сме щастливи,
но знаещи, че искаме го тайно....
И затова годините предишни, 
когато в сладък спомен се превърнат,
в албума си поставяме го скришно
с надежда лудостта ни да се върне...
Да, може би той прави ни щастливи,
и лудо влюбени, и непокорни...
Защото с него чувстваме се живи
и всичко изживяваме повторно...

2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...