Sep 15, 2016, 6:01 PM

Спомени...години...

  Poetry
1.4K 1 4

 

Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме
преди години....преди много време.
Сега сма тихи...Е, не много тихи,
защото лудостта в нас още дреме...
Онази лудост – да сме лудо живи,
и лудо влюбени, и всеотдайни...
незнаещи били ли сме щастливи,
но знаещи, че искаме го тайно....
И затова годините предишни, 
когато в сладък спомен се превърнат,
в албума си поставяме го скришно
с надежда лудостта ни да се върне...
Да, може би той прави ни щастливи,
и лудо влюбени, и непокорни...
Защото с него чувстваме се живи
и всичко изживяваме повторно...

2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...