https://www.youtube.com/watch?v=2Wt-5T0nWCY&list=RDb36O1ogtNnA&index=6

Пропуснах пак рождения ти ден 
дори едно писмо не ти написах
като от камък ледено студен,
ръката ми над листа беше свита .

А исках да ти пиша за света 
когато бях актриса, като сцена 
както на сезоните цветът 
постоянно се променят. 

"Събуждам се и помагам у дома "
написах "колко е обикновено,
но след това се сещам за света 
на театъра... и всичко се променя ".

Светът е ярък, даже в вечерта – 
аз виждам само светлото - звездите,
и като майка своите деца 
луна ги обикаля толкоз тихо. 

Аз от тогава спрях да пиша, спрях.
Увиснах във пространството и търся,
такава пустота е в мен и страх,
но ти не се отказа да ме търсиш. 

Но чуй ме , всеки спомен - като влак, 
е минал през сърцето ми и пропаст 
отворил е , и аз не зная как 
да я прескоча и да видя моста. 

Днес всичко е потънало във мрак 
и има чувството че ще е вечен 
денят с нощта се сменят пак и пак 
навън, но в моя свят е само вечер. 

Съдбата раздели един живот 
на ден и нощ. В нощта кръга фенери - 
звездите - спомените за любов,
които денем няма да намеря. 

Ако не ги намеря ти заспи 
в съня ти аз ще дойда да те видя,
недей ме чака, притвори очи 
завесата щом падне, ще си ида. 

А толкоз исках да остана тук 
но с теб два полюса далечни 
делят ни - сякаш топлина и студ 
като една земя - два свята вечни. 

Сега ще съм до теб, но чрез писмата " 
актриси от живота разделени 
сякаш на сцена - пишейки едната,
пред другата отново се променя...