Спомени на две сестри - актриси
https://www.youtube.com/watch?v=2Wt-5T0nWCY&list=RDb36O1ogtNnA&index=6
Пропуснах пак рождения ти ден
дори едно писмо не ти написах
като от камък ледено студен,
ръката ми над листа беше свита .
А исках да ти пиша за света
когато бях актриса, като сцена
както на сезоните цветът
постоянно се променят.
"Събуждам се и помагам у дома "
написах "колко е обикновено,
но след това се сещам за света
на театъра... и всичко се променя ".
Светът е ярък, даже в вечерта –
аз виждам само светлото - звездите,
и като майка своите деца
луна ги обикаля толкоз тихо.
Аз от тогава спрях да пиша, спрях.
Увиснах във пространството и търся,
такава пустота е в мен и страх,
но ти не се отказа да ме търсиш.
Но чуй ме , всеки спомен - като влак,
е минал през сърцето ми и пропаст
отворил е , и аз не зная как
да я прескоча и да видя моста.
Днес всичко е потънало във мрак
и има чувството че ще е вечен
денят с нощта се сменят пак и пак
навън, но в моя свят е само вечер.
Съдбата раздели един живот
на ден и нощ. В нощта кръга фенери -
звездите - спомените за любов,
които денем няма да намеря.
Ако не ги намеря ти заспи
в съня ти аз ще дойда да те видя,
недей ме чака, притвори очи
завесата щом падне, ще си ида.
А толкоз исках да остана тук
но с теб два полюса далечни
делят ни - сякаш топлина и студ
като една земя - два свята вечни.
Сега ще съм до теб, но чрез писмата "
актриси от живота разделени
сякаш на сцена - пишейки едната,
пред другата отново се променя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
