Понякога за тях си спомням,

за тях, с които съм дружал,

с които съм си яздил коня,

и много близък с тях съм бил...

О, всичко туй е минал спомен,

избледнял, но още в мен...

И от живота  многотомен

затрупан, с ново, напластен...

Били са ми  мечти  насъщни,

изпълвали са мойте дни,

сега са като стари къщи

и целите във руини!...

Тогава иначе съм мислил,

а и светът ми друг е бил!

По-иначе съм го разлиствал

и съм изграждал по-друг стил...

Покрит от днешните проблеми,

забравил бях, че с тях  съм бил,

сега решавам теореми

и браня с нокти своя тил!

Понякога за тях се сещам...

Пробуждах се като от сън!

И загубата им усещах...

О, част от мен  е била вън!

Щом тия спомени забравях,

аз път, несобствен, съм вървял!...

И че дребнавото съм славил...

Животът ми не бил е цял...