Jun 20, 2011, 7:18 PM

Спомени от миналото 

  Poetry » Phylosophy
569 0 0
Понякога за тях си спомням,
за тях, с които съм дружал,
с които съм си яздил коня,
и много близък с тях съм бил...
О, всичко туй е минал спомен,
избледнял, но още в мен...
И от живота многотомен
затрупан, с ново, напластен...
Били са ми мечти насъщни,
изпълвали са мойте дни,
сега са като стари къщи
и целите във руини!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??