16 июн. 2007 г., 14:26

Спомени от офейкалата младост

1.2K 0 2
 

СПОМЕНИ


Спомням си като дете

някога, преди години,

че в Софийското поле

бяха най-добрите зеленчукови градини!



Помня и младежките бригади,

как събирахме в чували лук.

Бяхме луди, щури, млади

на годините напук!



С киселото мляко, с казанлъшки рози

славехме се по света!

Бяхме българските виртуози,

бяхме... но не сме сега.


С чушки, моркови, домати

славеше се българската нация,

докато дойдоха тарикати

с тъй-наречената „демокрация".


В Козлодуй като затворим блока,

към Европа смело ще вървим.

Все от някъде ще купим тока,

някой да не си помисли, че пълзим.


А пък Арда горна, или долна,

провали се пустата каскада.

И Европа май ще е доволна,

на Белене и „Цанков камък",

да остави българина да се нада!


Умни, тарикати, неграмотни,

макар, че хората са най-различни!

Трябва бедни, средни и имотни

общите проблеми да приемат като лични!


Всеки иска да е по-добре

и да прави кой, каквото може,

но без работа е с вързани ръце -

помогни на българите, Боже!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цанка Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уви, реалността е тежко нещо. Реална картина, трудно е да се вклини в поезията...Но е отрезвяваща.
    Поздравления!
  • Много хубав и истински стих!
    Поздрави, Цане!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...