СПОМЕНИ

Спомням си като дете

някога, преди години,

че в Софийското поле

бяха най-добрите зеленчукови градини!

Помня и младежките бригади,

как събирахме в чували лук.

Бяхме луди, щури, млади

на годините напук!

С киселото мляко, с казанлъшки рози

славехме се по света!

Бяхме българските виртуози,

бяхме... но не сме сега.

С чушки, моркови, домати

славеше се българската нация,

докато дойдоха тарикати

с тъй-наречената „демокрация".

В Козлодуй като затворим блока,

към Европа смело ще вървим.

Все от някъде ще купим тока,

някой да не си помисли, че пълзим.

А пък Арда горна, или долна,

провали се пустата каскада.

И Европа май ще е доволна,

на Белене и „Цанков камък",

да остави българина да се нада!

Умни, тарикати, неграмотни,

макар, че хората са най-различни!

Трябва бедни, средни и имотни

общите проблеми да приемат като лични!

Всеки иска да е по-добре

и да прави кой, каквото може,

но без работа е с вързани ръце -

помогни на българите, Боже!