19 июл. 2022 г., 19:12

Спомени отМинало

784 1 1

Във старата къща отново се върнах,
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.

 

На секунди живот във моето място,
Любов и тъга събрани в едно,
Но всичко е преходно и това ми е ясно,
Останало бе само едно голо дърво.

 

Със мойте дрехи и мирис във него,

Гардероба запазил е спомени там,
И  в живота пораснах със него,
И станах в света аз човечец  голям.

 

И срещи приятелски нахлуха в главата.. 
Първа любов се за миг появи,
Но.. във мене не спира тъгата,
За минало детско пак да скърби.

 

Осем годи живот се събраха,
Във стар гардероб между четири стени.
Ах какви времена само бяха,
И със спомени за минали хубави дни.

 

 

4.50 Благоевград ар костенцев 29  
08.07.22

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...