19 июл. 2022 г., 19:12

Спомени отМинало

785 1 1

Във старата къща отново се върнах,
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.

 

На секунди живот във моето място,
Любов и тъга събрани в едно,
Но всичко е преходно и това ми е ясно,
Останало бе само едно голо дърво.

 

Със мойте дрехи и мирис във него,

Гардероба запазил е спомени там,
И  в живота пораснах със него,
И станах в света аз човечец  голям.

 

И срещи приятелски нахлуха в главата.. 
Първа любов се за миг появи,
Но.. във мене не спира тъгата,
За минало детско пак да скърби.

 

Осем годи живот се събраха,
Във стар гардероб между четири стени.
Ах какви времена само бяха,
И със спомени за минали хубави дни.

 

 

4.50 Благоевград ар костенцев 29  
08.07.22

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...