Спомени прибрани

 Подгъвам, слагам, 

... гънките изглаждам, 
мечтите минали, 
внимателно подреждам,
в торбичка вакумна, 
отминали любови, 
тъжно аз нареждам. 
Изтеглям въздуха дълбоко, 
с тръпнещи гърди, 
сърцето жадно плахо чака, 
за нови, 
място да се появи,
и мястото отново уж изскача, 
но облака омаен 
на въздуха задъхан от любов, 
усещам как отминал е,
и за сърцето спомен е забравен. 

Поглаждам гънките на спомена, 
а те по малко,
драскат ми сърцето и ума, 
по-нежни меки и красиви са сега, 
когато времето ги гали и подрежда. 

Подреждам спомени 
във вакуумна торба. 
Да вместя много, аз мечтая, 
а те са само ти и твоята ръка, 
целувката по бузата 
и спомена за погледа накрая.

Във всяка идваща 
и отминаваща жена, 
сърцето спомена разгръща, търси, 
онази тръпка 
на полепналата блуза от дъжда
и топлата копринена снага, 
сърцето ми прибрала
в топлите си пазви.

Днес сгъвам и подреждам,
във вакумна торба, 
изтичаните дни, 
любови, спомени, 
и търся ръбове 
със тръпнеща ръка, 
те ръбовете, 
най-оставят спомени!

Максим Велков