4 мая 2008 г., 06:24  

Угаснали звезди

1.1K 1 19

От залези до смърт съм уморена.

Едничък изгрев, знам, ще ме спаси.

Но все не идва. И с душа смутена

поемам без посока, през мъгли.

 

И ти не идваш. Празен е просторът.

Угаснали звезди над мен валят.

Във няколко живота се повторих 

и пак към тебе не  намерих път.

 

Не чакам вече. Няма хоризонти

пред моите помръкнали очи.

В едно се сляха всичките сезони.

Сърцето ми угаснало мълчи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...