От залези до смърт съм уморена.
Едничък изгрев, знам, ще ме спаси.
Но все не идва. И с душа смутена
поемам без посока, през мъгли.
И ти не идваш. Празен е просторът.
Угаснали звезди над мен валят.
Във няколко живота се повторих
и пак към тебе не намерих път.
Не чакам вече. Няма хоризонти
пред моите помръкнали очи.
В едно се сляха всичките сезони.
Сърцето ми угаснало мълчи.