От залези до смърт съм уморена.
Едничък изгрев, знам, ще ме спаси.
Но все не идва. И с душа смутена
поемам без посока, през мъгли.
И ти не идваш. Празен е просторът.
Угаснали звезди над мен валят.
Във няколко живота се повторих
и пак към тебе не намерих път.
Не чакам вече. Няма хоризонти
пред моите помръкнали очи.
В едно се сляха всичките сезони.
Сърцето ми угаснало мълчи.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
