GYountchov (Георги Юнчов)
10 7
8 авг. 2004 г., 20:48

Спомени за миналото 

  Поэзия
1576 0 1
"Спомени за миналото"
Седях безкрижен на поляната,
птичките ми пееха щастливи
и премислях аз живота си,
и дните ми така семпли-сиви.
Слънцето ми галеше лицето
и сетих се тогава аз...
че как туптеше ми сърцето
за онзи оречен час.
Часът,във който с тебе
се целунахме със страст
и как спряхме времето
за целувката,за любовта във нас.
И спомних си тогава
как вървяхме по брега,
как целувахме се до забрава
чак до усмивката на сутринта.
И проклинам веч поляната,
проклинам птичките дори,
проклинам даже слънцето,
защото ме върнаха към миналите дни.
Отворих аз очи тогава,
а те бяха пълни със сълзи
и чудех се как да я забравя,
как да изтрия погледа на нейните очи.
И ето вече плача силно,
ручейчета стичат се по моето лице,
и аз пак стоя безмълвно
със силно страдащо сърце.

© Георги Юнчов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • знаеш ли, познато ми е, но едва ли щях да мога да го изразя толкова чувствено с думи на лист, както ми е със мъка в сърцето. Ти си се справил прекрасно
Предложения
: ??:??