Спомени за миналото
"Спомени за миналото"
Седях безкрижен на поляната,
птичките ми пееха щастливи
и премислях аз живота си,
и дните ми така семпли-сиви.
Слънцето ми галеше лицето
и сетих се тогава аз...
че как туптеше ми сърцето
за онзи оречен час.
Часът,във който с тебе
се целунахме със страст
и как спряхме времето
за целувката,за любовта във нас.
И спомних си тогава
как вървяхме по брега,
как целувахме се до забрава
чак до усмивката на сутринта.
И проклинам веч поляната,
проклинам птичките дори,
проклинам даже слънцето,
защото ме върнаха към миналите дни.
Отворих аз очи тогава,
а те бяха пълни със сълзи
и чудех се как да я забравя,
как да изтрия погледа на нейните очи.
И ето вече плача силно,
ручейчета стичат се по моето лице,
и аз пак стоя безмълвно
със силно страдащо сърце.
Седях безкрижен на поляната,
птичките ми пееха щастливи
и премислях аз живота си,
и дните ми така семпли-сиви.
Слънцето ми галеше лицето
и сетих се тогава аз...
че как туптеше ми сърцето
за онзи оречен час.
Часът,във който с тебе
се целунахме със страст
и как спряхме времето
за целувката,за любовта във нас.
И спомних си тогава
как вървяхме по брега,
как целувахме се до забрава
чак до усмивката на сутринта.
И проклинам веч поляната,
проклинам птичките дори,
проклинам даже слънцето,
защото ме върнаха към миналите дни.
Отворих аз очи тогава,
а те бяха пълни със сълзи
и чудех се как да я забравя,
как да изтрия погледа на нейните очи.
И ето вече плача силно,
ручейчета стичат се по моето лице,
и аз пак стоя безмълвно
със силно страдащо сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Юнчов Todos los derechos reservados
