Спомените ме убиха снощи.
В тишината на нощта, където мечтите са изчезнали,
Спомените остават, душата ми е наранена.
Преминавам през времето, но болката не спира,
Светлината от миналото вече е само сянка.
Нося в сърцето си любов, която избледнява,
Думите ти отекват в тишината.
Гледам звездите, търся отговор,
Но аз оставам сам, в свят без теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Biberce Muharemi Все права защищены
