Спомените раждат стих
Спомените раждат стих
Гледам снимки най-различни
на носталгията в плен.
Там усмихват се обичаните,
най-любимите за мен!
И отново се пренасям
във отминалите дни,
и обзема ме емоцията
на моментите добри.
Ей така, наужким сякаш,
всичко леко отминава,
и на снимките ни цветни
споменът красив остава.
И в сърцето ни е сгушен,
чака да го преоткрием.
Аз го сторих. И се питам -
Боже, та нима сме ние?...
Бяхме двама, после - трима,
четири, накрая пет!
Супер! Даже има рима -
снимката роди... куплет! :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
