Jul 11, 2008, 11:11 PM

Спомените раждат стих 

  Poetry » Other
788 0 6

Спомените раждат стих

Гледам снимки най-различни

на носталгията в плен.

Там усмихват се обичаните,

най-любимите за мен!

И отново се пренасям

във отминалите дни,

и обзема ме емоцията

на моментите добри.

Ей така, наужким сякаш,

всичко леко отминава,

и на снимките ни цветни

споменът красив остава.

И в сърцето ни е сгушен,

чака да го преоткрием.

Аз го сторих. И се питам -

Боже, та нима сме ние?...

Бяхме двама, после - трима,

четири, накрая пет!

Супер! Даже има рима -

снимката роди... куплет! :)

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??