Спомни си днес за последно ...
И в стъпките от старите фотоалбуми
разхождаме се пак ръка в ръка.
Всичко напоследък стана тъй наужким.
Нека спомним си за стари времена.
Сещаш ли се, когато гледахме звездите?
Те така ни завладяваха веднага.
После спомняхме си, че сме един до друг,
пък то останалото лесно се забравя...
Или, когато се прибирахме в дъжда...
Ти много ми мърмореше, че ще настина.
На мен обаче ми беше все едно...
Нали бях с теб - останалото мина.
Сега седим си тук и пием чай.
Изпихме го и само чашите димят.
Не ни е минало... един от друг...
а чувствата... те по-бавно се топят.
Ще бъдем още седмица. Най-много.
Тогава окончателно ще се разделим.
Всеки по своя път ще си поеме...
а спомените с нови в албумите ще заменим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джули Все права защищены
