26 нояб. 2008 г., 13:58

Спомни си за мен...

1.2K 0 6
Когато вечер погледнеш небето
и видиш старата луна,
спомни си ти момичето, което
така и не разбра!

Спомни си колко те обичаше
и как сълзите й целуваше в нощта,
когато каза й, че си отиваш
и че избираш другата жена!

Спомни си болката в сърцето й
и тъжното "Не си отивай ти...",
и как докосваше косите й
в онази нощ последна ти!

Когато вечер погледнеш небето
и видиш старата луна,
стопли за миг най-ценното, което
оставих ти - стопли ти моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ме разчувства и ми хареса
  • Браво !
  • " стопли за миг най-ценното, което
    оставих ти - стопли ти моята душа!"...
    Позддравления, много прочувствен стих!!!
    Прегръщам те мила, Криси!!!
  • Прекрасна изповед на една ранена душа. Това може да накара дори човек с каменно сърце да почувства нещо.
  • Много е тъжно ;( И мен ме разчуства.. ;(

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...