18 мар. 2007 г., 10:05

Спомняй си понякога за мен

972 0 4
Аз зная, че всичко бе шега.
Зная, че за теб бе просто игра.
Но, моля те... помни ме...
Но не като поредното момиче.

Спомняй си понякога очите ми...
как светеха в нощта,
отправили безмълвна молба...
... към теб...
чакащи в тъмнината
ти да съзреш в тях искрата...

Помни ме! Моля те!
Искам да ме помниш...
Дори да е само за миг...

А аз ще те нося в сърцето си.
Ще сподавям всеки следващ вик,
ще удавям мисли и мечти
сред солените сълзи...
Тихо в мрака ще паля свещ,
ще се топля около пламъка горещ
и така ще разтапям сърцето си,
                        посипано със лед...

Глава ще полагам на земята,
ще се вслушвам в тихата и песен...
ще си спомням за оназ дъждовна есен...
После към звездите ще политам.
Отгоре ще те гледам...
За миг може би към миналото ще затичам...
ще спомня тебе и твоите очи...
мислено пак в прегръдките ти ще потъна...

А ти... ти понякога... за миг за мене си спомни,
за миг и ти назад се върни...
и повярвай за малко в моите илюзионни мечти...
А после си върви...
Към бъдещето си погледни...
Но ако при теб за миг
се отбия във съня...
моля те, за мене си спомни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...