Спомняй си понякога за мен
Зная, че за теб бе просто игра.
Но, моля те... помни ме...
Но не като поредното момиче.
Спомняй си понякога очите ми...
как светеха в нощта,
отправили безмълвна молба...
... към теб...
чакащи в тъмнината
ти да съзреш в тях искрата...
Помни ме! Моля те!
Искам да ме помниш...
Дори да е само за миг...
А аз ще те нося в сърцето си.
Ще сподавям всеки следващ вик,
ще удавям мисли и мечти
сред солените сълзи...
Тихо в мрака ще паля свещ,
ще се топля около пламъка горещ
и така ще разтапям сърцето си,
посипано със лед...
Глава ще полагам на земята,
ще се вслушвам в тихата и песен...
ще си спомням за оназ дъждовна есен...
После към звездите ще политам.
Отгоре ще те гледам...
За миг може би към миналото ще затичам...
ще спомня тебе и твоите очи...
мислено пак в прегръдките ти ще потъна...
А ти... ти понякога... за миг за мене си спомни,
за миг и ти назад се върни...
и повярвай за малко в моите илюзионни мечти...
А после си върви...
Към бъдещето си погледни...
Но ако при теб за миг
се отбия във съня...
моля те, за мене си спомни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
