Спомняй си понякога за мен
Зная, че за теб бе просто игра.
Но, моля те... помни ме...
Но не като поредното момиче.
Спомняй си понякога очите ми...
как светеха в нощта,
отправили безмълвна молба...
... към теб...
чакащи в тъмнината
ти да съзреш в тях искрата...
Помни ме! Моля те!
Искам да ме помниш...
Дори да е само за миг...
А аз ще те нося в сърцето си.
Ще сподавям всеки следващ вик,
ще удавям мисли и мечти
сред солените сълзи...
Тихо в мрака ще паля свещ,
ще се топля около пламъка горещ
и така ще разтапям сърцето си,
посипано със лед...
Глава ще полагам на земята,
ще се вслушвам в тихата и песен...
ще си спомням за оназ дъждовна есен...
После към звездите ще политам.
Отгоре ще те гледам...
За миг може би към миналото ще затичам...
ще спомня тебе и твоите очи...
мислено пак в прегръдките ти ще потъна...
А ти... ти понякога... за миг за мене си спомни,
за миг и ти назад се върни...
и повярвай за малко в моите илюзионни мечти...
А после си върви...
Към бъдещето си погледни...
Но ако при теб за миг
се отбия във съня...
моля те, за мене си спомни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
