Спомняща съм
Спомняща съм
С благосклонност понасям светлината
и поглед дързък в слънчев взор гори,
а там... в суетата, боя се от светлите искри
с притиснати думи... в хаоса на тъмнината.
Изгаряща във страст... безумност на душата,
прилепчива във минало... сърцето ми мълви,
погълната със огъня... отровни, пепелни стрели.
Дантелена във нежност, загръщам се в съдбата.
Със празни сенки, тичаща в пустинен път,
летя... стремглава, в моя земен дял
и шепнеща в любов, със пламък вял,
потънала със сласт на тая кратка плът.
И там... със крясъка на моето мълчание
пак слънчево желая във нощта,
в копнеж горя със изгрева на мойта самота
прекършена, безмълвна в парещо ридание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Константинова Все права защищены
