Emalda (Ванина Константинова)
65 161
6.11.2013 г., 21:13 ч.

Спомняща съм 

  Поезия » Философска
427 0 2

Спомняща съм

 

С  благосклонност понасям светлината

и поглед дързък в слънчев взор гори,

а там... в суетата, боя се от светлите искри

с притиснати думи... в хаоса на тъмнината.

 

Изгаряща във страст... безумност на душата,

прилепчива във минало... сърцето ми мълви,

погълната със огъня... отровни, пепелни стрели.

Дантелена във нежност, загръщам се в съдбата.

 

Със празни сенки, тичаща в пустинен път,

летя... стремглава, в моя  земен дял

и шепнеща в любов, със пламък вял,

потънала със сласт на тая кратка плът.

 

И там... със крясъка на моето мълчание

пак слънчево желая във нощта,

в копнеж горя със изгрева на мойта самота

прекършена, безмълвна в парещо ридание.

 

 

© Ванина Константинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??