14 мая 2021 г., 18:48  

Спонтанно

1K 6 24

Зад теб съм. Облягам се върху раменете ти.

Милвам скулите и целувам косата.

Не реагирай. Обслужи си клиентите.

Никой не подозира, че съм само фантазия.

Изчаквам. Да повториш въпроса.

Минавам набързо с пръст по устните.

Облизваш ги, пропускаш отговора

и разкопчаваш копче на блузата си.

Чудесно! Улесняваш ме максимално,

но докато пусна ръка надолу,

ме изпреварваш и свръхспонтанно

посягаш към ципа на панталона.

Стряскаш се. Отсреща те питат

дали не е неподходящ моментът.

Поглеждаш и стискаш челюст.

А наум ругаеш темперамента ми.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи, искрено ме развесели 🤗
    Обичам осуканости и бели нощи, и бели стихове. Последните не ги различавам и затова не отбелязвам горе категория, признавам си. С две думи, не нося отговорност за действията си, но си нося последствията ☺️
    Благодаря ти. Наистина ме зарадва🦋
  • Ето ме и мен на опашката. Няма да кажа нещо много различно от другите, освен
    че на жените- и млади и стари е присъщо да фантазират! И за достижими и за недостижими неща. А тук ти, като че преплиташ твоите спонтанни мисли с фантазиите на мъж...Всъщност и двамата фантазират! А ти си избрала белия стих, вместо класическия и така майсторски "забиваш" всяко действие...Подсилваш ефекта му! Абе, нещо осукано го коментирах, за да изразя, че ми хареса, Ирина!
  • Роси, Мари, приветче 🌞
    Фантазията е една вечна пролет, а пролетта винаги идва, неизбежно е. Животът е игра. Увлича...😊🦋🌸
  • Събуждаш неочаквани усещания, защото ъгълът на твоята чувственост заразява и героите ти, прави ги въздушно-шантави и непривични, но за това пък така прекрасни по един неповторим начин!👏 Провокативно и като заложено държание на лирическия, и като търсен отзвук у читателя.
    Абе за браво си е, миличка!❣️
  • Обичам фантазиите, понякога те ме спасяват от реалността, но само понякога. А ти също си една фантазия, която обичам да чета!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...