Зад теб съм. Облягам се върху раменете ти.
Милвам скулите и целувам косата.
Не реагирай. Обслужи си клиентите.
Никой не подозира, че съм само фантазия.
Изчаквам. Да повториш въпроса.
Минавам набързо с пръст по устните.
Облизваш ги, пропускаш отговора
и разкопчаваш копче на блузата си.
Чудесно! Улесняваш ме максимално,
но докато пусна ръка надолу,
ме изпреварваш и свръхспонтанно
посягаш към ципа на панталона.
Стряскаш се. Отсреща те питат
дали не е неподходящ моментът.
Поглеждаш и стискаш челюст.
А наум ругаеш темперамента ми.
© Ирина Колева All rights reserved.
Обичам осуканости и бели нощи, и бели стихове. Последните не ги различавам и затова не отбелязвам горе категория, признавам си. С две думи, не нося отговорност за действията си, но си нося последствията ☺️
Благодаря ти. Наистина ме зарадва🦋