10 июн. 2009 г., 14:54

Спор

799 0 2

Както си седях,
сякаш огледалото ми заговори,
мигом онемях,
щото почна с мен да спори.

'Имаш нужда от почивка'
най-нагло заяви.
'Къде ти е младата усмивка,
счупила се във сълзи?

Виж си кръговете под очите,
някога излъчващи живот.
Видно е и за глупците,
че си в труден период.

Имаш нужда от слушател,
дето да внимава с всяка твоя
дума - да е верния приятел
и да те подкрепи във боя'

'Къв ти бой?'
 грубо срязах аз.
'Имам си приятели безброй'
'Дето не са с тебе в тоя час'
Прекъсна ме то
и май беше за добро...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...