Както си седях,
сякаш огледалото ми заговори,
мигом онемях,
щото почна с мен да спори.
'Имаш нужда от почивка'
най-нагло заяви.
'Къде ти е младата усмивка,
счупила се във сълзи?
Виж си кръговете под очите,
някога излъчващи живот.
Видно е и за глупците,
че си в труден период.
Имаш нужда от слушател,
дето да внимава с всяка твоя
дума - да е верния приятел
и да те подкрепи във боя'
'Къв ти бой?'
грубо срязах аз.
'Имам си приятели безброй'
'Дето не са с тебе в тоя час'
Прекъсна ме то
и май беше за добро...
© Яна Ангелова Все права защищены