stoyna (Стойна Димова)
304 3449
30 июн. 2015 г., 23:54

Спри 

  Поэзия » Другая
548 0 15

        С П Р И

 

 

                                           Но как, кажете ми, да спра,

                                           когато ден в нощта градя?

                                           И удрям, удрям чук след чук...

                                           Дано да дойде някой тук –

                                           да види как потъва ден

                                           от безизходност поразен.

                                           И как нощта да победя,

                                           когато е всесилна тя,

                                           издигната в пиедестал,

                                           където ритъмът е спрял

                                           и метнал мъртвия воал?

                                           Живеем в мъртви светове.

                                           Нерадост времето кове,

                                           а справедливостта е мит –

                                           отгледан като рядък вид.

                                           Невежеството е закон,

                                           насилието – яхнат кон

                                           понесъл силния юмрук.

                                           Това не стига ли дотук?

                                           Къде да търся светлина?

                                           Залезе плахата луна.

                                           Светкавица раздра тъмата

                                           и гръм разплака тишината!

                                           Денят в сълзите се облече.

                                           Небето плисна и потече,

                                           но все не спирам. Чукам пак,

                                           но вместо лъч пристига мрак...

 

                                                        

© Стойна Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тони много хубав стих.браво--отразена действителност
  • Добър вечер, Катя! Благодаря ти от сърце, че пак ме навести.
    Радвам се, че ми харесваш творбата!
    Поздравление и хубава вечер
  • Стойне,поздравления за силния стих!
  • Никола, Евелина, Рени - благодаря от сърце на тримата за вниманието
    и прекрасните коментари!Бъдете живи, здрави и творчески вдъхновени!
  • Този път ме остави без дъх! Стойне!! Прекрасно - само аплодисменти! Моите най-искрени възхищения!!!
  • Прекрасна образност..., прекрасен финал, просто - реалност..., как не се наваля..., валяло е цяла нощ, и сега се е смрачило - и е, аха пак да завали...!!!
    Светкавица раздра тъмата
    и гръм разплака тишината!
    Денят в сълзите се облече.
    Небето плисна и потече,
  • Цялата творба е една голяма, но разбираема метафора за съвременния живот на човека."И удрям, удрям чук след чук...Дано да дойде някой тук-
    да види как потъва ден от безизходност поразен." И на края се разбира, че "...Чукам пак, на вместо лъч пристига мрак...". Тъжно, но факт.
    Харесах, Стойне, и го оценявам! Поздрав от мен и хубав ден!
  • Благодаря, Вики!Винаги се опитвам да гледам по-оптимистично, но този път не успях да изляза от реалността.Поздрав за вниманието, което ми отдели! Ведро настроение!
    Антоан -благодаря ти от сърце и за това, че така добре влизаш в съдържанието и намеренията ми.Да, финала го оставих като отворена врата, която ще продължи да се разтваря за идващата опасност. Дано не позная!
    Поздравявам те - много си силен!
  • Остава ни да спрем да удряме на камък и да почнем да чукаме на дърво Ей, мисля си, че малко оптимизъм няма да ти навреди. Поздрави!
  • Влади, трогната съм от вниманието ти и толкова силните думи за творбата ми. Винаги ме караш да изтръпвам като чета твоите коментари и творби!Бог щедро да те благослови! Поздрав и по-спокойно!
  • Харесах много, Стойна, толкова истински и силни, верни думи, за нашето безвремие и бездушие:
    "Живеем в мъртви светове.
    Нерадост времето кове,
    а справедливостта е мит –
    отгледан като рядък вид.
    Невежеството е закон,
    насилието – яхнат кон
    понесъл силния юмрук.
    Това не стига ли дотук?
    Къде да търся светлина?"

    Аплодисменти за тази истинска творба!!!
  • Ели, благодаря ти за коментара - много е важно за мене твоето мнение.
    Ваня, радвам се, че и ти си прочела творбата ми и я харесваш - за
    мене и твоето мнение е много важно - благодаря от сърце за посещението ти!
    Василка - Чукам силно, дано да чуят много хора!
    Руми - Много ти се радвам и аз. ти си винаги, почти първият отзвук на призивите! Длъжни сме, мила! Дано повече хора се събудят!
    На всички ви се радвам иискрено и ви желая хубав ден и нови творчески успехи!
  • Стойне, неизчерпаема и нестихваща си от към призиви!
    Понякога сме като глас в пустиня, но аз съм благодарна, че твоите думи достигат до мен! Радваш ме с всеки свой стих! Поздрав и прегръдка!
  • Чукай, не спирай! С думи, със сила - до светлина!Поздрав!
  • Това е силна метафорична картина на мрачната съвременна действителност...
    Издържан по форма и съдържание стих.
    Харесах, Стойне!
Предложения
: ??:??