Спри
С П Р И
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
И удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук –
да види как потъва ден
от безизходност поразен.
И как нощта да победя,
когато е всесилна тя,
издигната в пиедестал,
където ритъмът е спрял
и метнал мъртвия воал?
Живеем в мъртви светове.
Нерадост времето кове,
а справедливостта е мит –
отгледан като рядък вид.
Невежеството е закон,
насилието – яхнат кон
понесъл силния юмрук.
Това не стига ли дотук?
Къде да търся светлина?
Залезе плахата луна.
Светкавица раздра тъмата
и гръм разплака тишината!
Денят в сълзите се облече.
Небето плисна и потече,
но все не спирам. Чукам пак,
но вместо лъч пристига мрак...
© Стойна Димова All rights reserved.
