The_Princess_Of_A_Dark (Ели)
37 33
3 авг. 2007 г., 23:16

Спри 

  Поэзия
812 0 2

Спри! Не си отивай.

Спри, крещеше всичко в мен.

Спри! А ти потъваше все повече в мрака...

Спри! Проплаквайки стенех аз...

Но дори и сълзите ми

не успяха да те спрат,

Дори и те не трогнаха те.

Така загърби всичко,

без да се замислиш за миг дори.

Как, кажи, без теб ще има утре?

Как? Като с теб

отиде си и част от мен.

И думи не остаха след теб.

С тях отиде си и твоя глас

и сама останах аз.

Mеланхолията е безкрайна

и всичко сякаш спряло е край мен.

Все още само мисълта за теб е жива

и спомените ме крепят.

Но за какво ли се ровя в пепелта,

там няма вече огън.

Без теб нищо няма смисъл.

Не вярвам, че времето ще излекува болката,

знам само, че теб те няма,

а мен страшно много ме боли.

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Не вярвам,че времето ще излекува болката"-повярвай,ще я излекува.
  • Времето лекува...и дано стане по-бързо при теб, за да твориш в щастие..
Предложения
: ??:??