Спри
Спри! Не си отивай.
Спри, крещеше всичко в мен.
Спри! А ти потъваше все повече в мрака...
Спри! Проплаквайки стенех аз...
Но дори и сълзите ми
не успяха да те спрат,
Дори и те не трогнаха те.
Така загърби всичко,
без да се замислиш за миг дори.
Как, кажи, без теб ще има утре?
Как? Като с теб
отиде си и част от мен.
И думи не остаха след теб.
С тях отиде си и твоя глас
и сама останах аз.
Mеланхолията е безкрайна
и всичко сякаш спряло е край мен.
Все още само мисълта за теб е жива
и спомените ме крепят.
Но за какво ли се ровя в пепелта,
там няма вече огън.
Без теб нищо няма смисъл.
Не вярвам, че времето ще излекува болката,
знам само, че теб те няма,
а мен страшно много ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
