Спри да нараняваш душата,
спри да наскърбяваш сърцето,
спри да подценяваш любовта,
спри да летиш в небето.
Спри да ме мъчиш така,
спри да отхвърляш любовта,
спри да разрязваш сърцето, за да спре да кърви,
спри да разяждаш душата, а просто си върви.
С нож сърцето ми пробиваш и в този
момент всичко ти ми взимаш.
Спри да ме пробиваш, защото така
ще вземе да изтече любовта
и вече няма да можеш да се върнеш
никога в моята душа.
Разбиваш ми ти мечтите и не проливаш нито една сълза,
разкривам ти тайните си,
но ти не искаш да знаеш за мен и любовта.
Сега болката преобладава в сърцето ми,
облива и лицето ми,
сълзите се стичат и в душата ми,
но любовта си отива и нищо не я спира.
© Албена Петрова Все права защищены