Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам!
С поглед просълзен, в сърцето му надежда!
Времето е спряло и все назад поглежда
и се моли, че ще дойде някой там!
Влакът ще го отведе към следващия ден,
но на бога той зове се, да остане днес до края!
В замръзнал ад е, ала все едно напуска рая!
Победител заминава, но е сякаш победен. ...