8 июн. 2020 г., 14:33

Спри се 

  Поэзия » Любовная
1256 5 11

Спри се! Не стъпвай по мокрия пясък,

вълните не спят в самота разярени.

Не оставяй следи. Отгоре със крясък

чайки пазят ревниво целувки броени.

Остави им мига, къпан в морските бури,

малка лодка с весла и разхвърляни мрежи.

Остави им брега и миража бленуван,

и среднощните голи, съвършени сирени.

И телата във бронз само с капки облени

ще прегарят с луната във тих епилог.

Спри се малко, трябва само им време,

замълчи отстрани, помоли се на Бог...

Да остане в морето всеки миг мелодичен,

замък пясъчен нека да имат за кратко.

Помечтай и спомни си за свойто момиче.

Спри се тихо до тях... И до тяхното лято.

Там си стихвал и ти с разпиляната буря,

там си писал за Нея без букви и рими.

Ще осъмва и друг, пак по морски обичал.

Спри се тихо и мига открадни им!

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Обич в морскосиньо »

6 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??