Спри се
Спри се! Не стъпвай по мокрия пясък,
вълните не спят в самота разярени.
Не оставяй следи. Отгоре със крясък
чайки пазят ревниво целувки броени.
Остави им мига, къпан в морските бури,
малка лодка с весла и разхвърляни мрежи.
Остави им брега и миража бленуван,
и среднощните голи, съвършени сирени.
И телата във бронз само с капки облени
ще прегарят с луната във тих епилог.
Спри се малко, трябва само им време,
замълчи отстрани, помоли се на Бог...
Да остане в морето всеки миг мелодичен,
замък пясъчен нека да имат за кратко.
Помечтай и спомни си за свойто момиче.
Спри се тихо до тях... И до тяхното лято.
Там си стихвал и ти с разпиляната буря,
там си писал за Нея без букви и рими.
Ще осъмва и друг, пак по морски обичал.
Спри се тихо и мига открадни им!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
