15 февр. 2011 г., 18:54

Спри, сърце!

952 0 0

Изгарях жестоко от много лъжи,
лицемерие срещах във всички очи.
Добра бях аз, когато се раздавах,
а удари вместо обич получавах.
На враговете дори опора бях
в трудните моменти от живота,
а те отново стъпкваха на прах
подадената ми ръка за помощ.
А аз не спирах - пак повярвах
и отново вярвах в добротата,
но без да искам, пак се спънах -
ранила бях си кърваво душата.
Сега не вярвам в нищо вече,
ранена съм безбожно много,
света ще гледам отдалече,
греховете ще са моята опора.
Спри, сърце! Не се бунтувай!
Недей да ми разплакваш пак очите...
Победи ме ти отново и празнувай,
разбрах аз вече, че измама са мечтите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...