Изгарях жестоко от много лъжи,
лицемерие срещах във всички очи.
Добра бях аз, когато се раздавах,
а удари вместо обич получавах.
На враговете дори опора бях
в трудните моменти от живота,
а те отново стъпкваха на прах
подадената ми ръка за помощ.
А аз не спирах - пак повярвах
и отново вярвах в добротата,
но без да искам, пак се спънах -
ранила бях си кърваво душата.
Сега не вярвам в нищо вече,
ранена съм безбожно много,
света ще гледам отдалече,
греховете ще са моята опора.
Спри, сърце! Не се бунтувай!
Недей да ми разплакваш пак очите...
Победи ме ти отново и празнувай,
разбрах аз вече, че измама са мечтите!