14 февр. 2009 г., 20:58

Срам от сълзи...

1.3K 0 3
Срам от сълзи...

Събуден късно през нощта, сякаш в кошмар - бълнувам.
Умислен съм, не мога да заспя - с отворени очи сънувам.

Разсеян гледам пълната луна, спокоен съм - не се вълнувам.
Окъпан в хладна светлина, отвътре като ураган бушувам.

А капки кръв се стичат от очите - за топла кръв сега бленувам.
Излъгах - с кръв прикрих сълзите. Аз не се срамувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се срамувай от чувствата си...Състоянието,което описваш ми е толкова познато...
  • Между реалността и иреалността на съня понякога е най-истинската светлина на мисълта. Хареса ми краткостта и същевременно дълбочината на чувствата и емоцията. Поздрави!
  • Интересни контрасти, харесва ми как се е получило...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...