14 февр. 2009 г., 20:58

Срам от сълзи...

1.3K 0 3
Срам от сълзи...

Събуден късно през нощта, сякаш в кошмар - бълнувам.
Умислен съм, не мога да заспя - с отворени очи сънувам.

Разсеян гледам пълната луна, спокоен съм - не се вълнувам.
Окъпан в хладна светлина, отвътре като ураган бушувам.

А капки кръв се стичат от очите - за топла кръв сега бленувам.
Излъгах - с кръв прикрих сълзите. Аз не се срамувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се срамувай от чувствата си...Състоянието,което описваш ми е толкова познато...
  • Между реалността и иреалността на съня понякога е най-истинската светлина на мисълта. Хареса ми краткостта и същевременно дълбочината на чувствата и емоцията. Поздрави!
  • Интересни контрасти, харесва ми как се е получило...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...