срамота
Мълчалива и сънлива
е душата ми унила,
тялото ми е покрито
със съмнения и жал.
Тръгнах пеш до село"Смеш"
и попитах за да знам,
как да скрия срамотата
и гнева от пълнотата.
Дядо стар с бастун опрян
каза ми:
- Това е грях,
да подлагаш срамотата
на диета всеки ден.
После се обърна строго,
махна ми дори с ръка,
- Слушаш ли ме дъще, чуй:
Тук душата е на почит,
тялото е без тегло,
бягай бързо облечи се,
трябва да си на ниво.
Дрехата покривка бяла
трябва да я опереш,
всеки ден пери, чисти я -
вярвай ми и разбери!
И разбрах добрия стар човек,
ден след ден пера и чистя,
винаги съм във вода.
Ето, виждам аз, всичко срамно,
то прозира и грози,
разни хора - все дебели ,
тромави и без мечти.
Връщах се от село "Смеш",
подсвирквах си и ходех пеш.
Тялото и срамотата
оставих долу под краката.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Георгиева Все права защищены
