срамота
Мълчалива и сънлива
е душата ми унила,
тялото ми е покрито
със съмнения и жал.
Тръгнах пеш до село"Смеш"
и попитах за да знам,
как да скрия срамотата
и гнева от пълнотата.
Дядо стар с бастун опрян
каза ми:
- Това е грях,
да подлагаш срамотата
на диета всеки ден.
После се обърна строго,
махна ми дори с ръка,
- Слушаш ли ме дъще, чуй:
Тук душата е на почит,
тялото е без тегло,
бягай бързо облечи се,
трябва да си на ниво.
Дрехата покривка бяла
трябва да я опереш,
всеки ден пери, чисти я -
вярвай ми и разбери!
И разбрах добрия стар човек,
ден след ден пера и чистя,
винаги съм във вода.
Ето, виждам аз, всичко срамно,
то прозира и грози,
разни хора - все дебели ,
тромави и без мечти.
Връщах се от село "Смеш",
подсвирквах си и ходех пеш.
Тялото и срамотата
оставих долу под краката.
© Маргарита Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Марги,
Виж този текст и ако ти харасва, го пусни като съавторски.
Мълчалива и унила
е душата ми сънлива,
а пък тялото дебело
не желае да е смело
и затуй поех към село Смеш-
не самичка, не и пеш,
че реших се да узная,
не безкрайно да си трая:
как да скрия срамотата
и гнева от пълнотата.
Среща стана с дядо стар,
сочещ към църковния олтар:
-Ти си дъще, хубавица.
Я, пийни от таз водица
и прави го всеки ден-
точно както беше с мен.
Ще работиш край реката,
смело влизай във водата…
Я, подай ми ти ръка-
брей, каква е тя била?!
И ето връщам се от Смеш,
подсвирквам си и ходя пеш,
но знаете ли - пълнотата
оставих долу във реката.
Поздрав!
-
Текстът, който си предложила тук, е много съдържателен и от тази гледна точка издържа критика. По формата може да се направи още нещо...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и със светли дни в идното върви!