(Вариянт в съавторство с Валери Рибаров)

Мълчалива и унила
е душата ми сънлива
а пък тялото дебело
не желае да е смело
и за туй поех към село Смеш -
не самичка,не и пеш,
че реших да се узная
не безкрайно да си трая:
как да скрия срамотата
и гнева от пълнотата.

Среща стана с дядо стар,
сочещ към църковния олтар:
  -Ти си дъще хубавица.
Я пийни от таз водица
и прави го всеки ден -
точно както беше с мен.
Ще работиш край реката
смело влизай във водата...
Я подай ми ти ръка -
брей,каква е тя била ?!

И ето връщам се от Смеш
подсвирквам си и ходя пеш,
но знаете ли-пълнотата
остана долу във реката.