Сребърни нишки
Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица
с криле разперени, със устрем и със плам,
но нейни са и звънналите жици,
на грешките, изпълващи с тъга.
Съдбата начертават ни звездите,
но можеш ли да изградиш сама,
една пътека, по която да вървите
без страх от старостта и от смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Биразова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
