Сребърни нишки
Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица
с криле разперени, със устрем и със плам,
но нейни са и звънналите жици,
на грешките, изпълващи с тъга.
Съдбата начертават ни звездите,
но можеш ли да изградиш сама,
една пътека, по която да вървите
без страх от старостта и от смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Биразова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
