За среброто в косите...
За сълзите в очите!
За тревогите душевни,
за всичките неща...!?
За любовта гореща
и силната тъга.
Поклон...
Поклон пред себеси прекланям.
По силен знам, по нежен
ставам.
Знам, сълзите мои превръщат
се в бетон.
Но сигурен съм, знам, че той ще ме предпази
да не попадна аз отново
в плен.
© Ангел Все права защищены