Среброкоса обич!
Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и лекуваме с обич душевните рани.
А листопадният сезон щом отмине
и пътят ни вече е снежна пъртина,
не изпускай ръката ми, поведи ме!
Да бъдем двама и в нашата зима!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
