ДаниелаВиткова (Даниела Виткова) ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
25 395
19 oct 2022, 6:52

Среброкоса обич!

881 2 10

 

Среброкосата наша обич няма вини. 
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли 
и макар че е есенна, тя съществува.

Все още търсим ръцете си нощем,                
а в утрото осъмваме с хванати длани.  
Все още един за друг се тревожим 
и лекуваме с обич душевните рани.

А листопадният сезон щом отмине
и пътят ни вече е снежна пъртина,
не изпускай ръката ми, поведи ме!
Да бъдем двама и в нашата зима!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0