Среброкоса обич!
Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и лекуваме с обич душевните рани.
А листопадният сезон щом отмине
и пътят ни вече е снежна пъртина,
не изпускай ръката ми, поведи ме!
Да бъдем двама и в нашата зима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
