12 февр. 2013 г., 11:15

Сребърна сватба

1.1K 0 0

Четирсет години съм с тебе

и толкова ти си със мен.

Познавам те сякаш от бебе

и ти ме познаваш съвсем.

 

И двама сме ние в браздата...

Съвместни са всичките дни

и свети ни горе звездата

под знака на меч и везни.

 

С усмивките мили, небрежни

и вечери святи за нас,

посрещахме дните крайбрежни

с вълните на топъл Бургас.

 

А после се спряхме и тука -

във София, дето сме днес.

Във двора гугутка ни гука

и лек е сънят ни нощес.

 

Децата ни тука растяха

под топъл домашен капчук.

Но скоро и те отлетяха

на нашите мисли напук.

 

И пак си останахме двама...

Домът ни е вече широк.

Далече от тати и мама -

децата си имат урок.

 

А ние ще идем оттатък

в различните дати и час.

Тогава животът ни кратък

ще стане на точка за нас.

 

Но пак ще сме заедно двама

в измислен от хората рай.

Навярно това е измама,

но най-великата май!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...