12.02.2013 г., 11:15

Сребърна сватба

1.1K 0 0

Четирсет години съм с тебе

и толкова ти си със мен.

Познавам те сякаш от бебе

и ти ме познаваш съвсем.

 

И двама сме ние в браздата...

Съвместни са всичките дни

и свети ни горе звездата

под знака на меч и везни.

 

С усмивките мили, небрежни

и вечери святи за нас,

посрещахме дните крайбрежни

с вълните на топъл Бургас.

 

А после се спряхме и тука -

във София, дето сме днес.

Във двора гугутка ни гука

и лек е сънят ни нощес.

 

Децата ни тука растяха

под топъл домашен капчук.

Но скоро и те отлетяха

на нашите мисли напук.

 

И пак си останахме двама...

Домът ни е вече широк.

Далече от тати и мама -

децата си имат урок.

 

А ние ще идем оттатък

в различните дати и час.

Тогава животът ни кратък

ще стане на точка за нас.

 

Но пак ще сме заедно двама

в измислен от хората рай.

Навярно това е измама,

но най-великата май!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...