Сред тревите глухи
С толкова красиви редове
брулеше като с коприва
голи женски рамене,
колене - игриво.
В цъфналата силна ръж,
където
те откривах мой
и чужд.
Спрях се да погледам отстрани
как се листят светове,
очертани с буйна грива
и очите на жени
с детелини как завиваш.
Свих гнездо
в зеленото на храста,
на върха на есенните клони,
късах безпощадно листи,
брулех
и разхвърлях с ярост по земята.
Само моята пътека песенна
ти постла килим от лудо биле,
да преминеш като вихър нежен
покрай самодива,
да се срещнем в нея
и да се подминем.
Сред тревите глухи... с вино неизпито...
МОЙ СТИХ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
! Ще се наложи да го напиша цялото! 
Поздрав!
